„МОЛИТВА”
Александр Николаевич Яхонтов (1820-1890 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
МОЛИТВА
Предела в своя земен път видях...
Прости, творецо мой любвеобилен,
че свят дълг – труд житейски непосилен –
без ропот да изпълня не можах;
че с вярата и с факел на наука
не озарих труда на тоз живот,
че мойте скръб, съмнения и мъки
не дадоха да зрее силен плод;
че с твоя дар божествен не опитах
от семената свод да израста,
че в мен на тлеещата жар искрите
са задушени от суетността!
Не давай да скърбя, че свят оставям,
а дай ми – в младостта си сили дал –
в душата мир при жизнения залез,
да знам, че ненапразно съм живял!
Ударения
МОЛИТВА
Преде́ла в сво́я зе́мен пъ́т видя́х...
Прости́, творе́цо мой любвеоби́лен,
че свя́т дълг – тру́д жите́йски непоси́лен –
без ро́пот да изпъ́лня не можа́х;
че с вя́рата и с фа́кел на нау́ка
не озари́х труда́ на тоз живо́т,
че мо́йте скръ́б, съмне́ния и мъ́ки
не да́доха да зре́е си́лен пло́д;
че с тво́я да́р боже́ствен не опи́тах
от семена́та сво́д да израста́,
че в ме́н на тле́ештата жа́р искри́те
са задуше́ни от суетността́!
Не да́вай да скърбя́, че свя́т оста́вям,
а да́й ми – в младостта́ си си́ли да́л –
в душа́та ми́р при жи́знения за́лез,
да зна́м, че ненапра́зно съм живя́л!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Яхонтов
МОЛИТВА
Предел земных волнений не далек...
Прости меня, творец любвеобильный,
Что долг святой – труд жизни непосильный –
Безропотно я совершить не мог;
Что верой в жизнь и светочем науки
Не озарил я жизни и труда,
Что скорбь души, сомнения и муки
Не принесли могучего плода;
Что твоего божественного дара
Я не сумел взлелеять семена,
Что искра в сердце тлеющего жара
Тщетой была во мне заглушена!
Не дай скорбеть о роковой утрате
Сил юности – невозвратимых сил, –
Дай мир душе на жизненном закате,
Дай веру мне, что я не тщетно жил!
1880 г.
---------------
Руският поет, писател и преводач Александър Яхонтов (Александр Николаевич Яхонтов) е роден на 28 юни/10 юли 1820 г. в Санкт Петербург. Произхожда от дворянски род. Първите си стихове и разкази публикува в ученическото сп. „Денница”. Завършва Царскоселския лицей при Петербургския университет (1833 г.). Работи като титулярен съветник в Департамента за държавни имущества, директор на гимназия в гр. Псков, почетен съдия и председател на псковската земска управа. Публикува стихове, разкази и сатирични очерци в списания като „Отечественные записки”, „Искра”, „Современник”, „Вестник Европы”, „Русский инвалид”, „Живописное обозрение” и др. Превежда поезия от Гьоте, Лесинг, Шилер, Хайне, Мицкевич, Овидий и др. Автор е на стихосбирката „Genio loci” (1884 г.). Умира на 12/24 октомври 1890 г. в с. Камно, Псковска губерния.